Номиниран за наградата Коста за поезия през 2015 г.
Както и предишните книги на Нийл Ролинсън, „Говорещите мъртви“ са освежаване за сетивата: разкриват човешкото състояние в сърдечно празнуване на акта на битието, независимо дали в моменти на любов или смъртност, секс или пиршество.
В централната последователност на книгата – медитация върху пространството между живота и смъртта – мъртвите говорят за последните си земни моменти с освобождаващо чувство на възхищение и светла почуда. На друго място се наслаждаваме на секс на открито, астрономия чрез много бири в „Котката и цигулката“, и освобождението от индийски мусон след седмици на жажда и суша.
В „Коледа в Андалусия“ двама влюбени се виждат по Skype с болезнена тъга през стотици мили – „Аз съм пълен със загуба и копнеж,“ казва поетът, „сърцето е изсечено от ясен, дъб и омела.“
Провокативни, чувствени и подривни както винаги, тези стихотворения търсят и намират божественото в ежедневието: някакъв елемент на ритуал или чудо, който преобразява преживяването. Макар призракът на тъмнината никога да не е далеч, това е духът на удоволствието, който издържа, и откриваме с възхищение, както Д. Х. Лорънс, че дионисиевото в крайна сметка надделява над аполонийското.
