„Пътувайки през болката“ е заглавието на автобиографията на Свети Лука Архиепископа на Симферопол, който за много кратко време стана широко известен сред благочестивия наш народ, обичан е много и вече се почита широко, докато постоянно се споменават и нови чудеса на Светия в живота на тези, които го призовават.

Святийят записва своята история, която е пътешествие през стадо вълци, които се опитват да го разкъсат, но всеки път благодатта на Бога „разсейва съветите на народите“. Така пътят му наистина беше едно пътешествие през болката и в същото време едно вълнуващо преживяване на присъствието на Бога.

Затова тази болка и опити не разбиха духа на Светия, а го закалиха и отгледаха в душата му една мощна вяра, една абсолютна доверие в лицето на Христос. Той диктува автобиографията си на секретаря си през 1958 година, три години преди смъртта си, защото той самият беше слепец.

Четейки тази записка на събитията от живота и начина, по който всеки път се справяше с трудностите и изкушенията, виждаме един човек, който е преживял литургичното напомняне „всичкия наш живот Христу Богу да предадем“.

Св. Лука не принадлежи на някаква далечна епоха. Той е светец на нашето време. Той беше безстрашен и свободен пред всяка заплаха и показа как всеки човек може да остане свободен и силен пред всяко робство...