Следвайки епичното си произведение „1812: Съдбоносният поход на Наполеон към Москва“, обичаният автор Адам Замойски разказва драматичната история на Виенския конгрес.

След катастрофалната си кампания в Русия през 1812 г., върховното влияние на Наполеон в Европа започва да отслабва, повдигайки въпроса как континентът ще бъде възстановен след поражението му. Мнозина мечтаеха за мир, който ще сложи край на всички войни, вземайки предвид интересите както на народите, така и на владетелите. Въпреки това, последвалото беше неконтролируема и в много случаи насилствена борба за притежание на териториите от най-могъщите страни, където държавите се договаряха сякаш са частни собствености и жителите им се измерваха като животни.

Резултатите, определени на Виенския конгрес през 1815 г., не само заложиха основите на европейския свят, който познаваме днес, но и поставиха социален ред и система за сигурност, които са вкоренени в много от проблемите, които тегнат върху света днес. Въпреки че решаващите моменти се случиха във Виена, с основни играчи като руския цар Александър I, австрийския министър Метерних, херцога на Уелингтън и френския дипломат Талейран, както и самия Наполеон, приетата представа за срещата на държавниците, които пренареждаха континента в елегантни салони, е фалшива. Много от критичните въпроси бяха решени на бойното поле или в мръсни бедняшки хижи по време на войната.

Черпейки от широк обхав от първоизточници на шест езика, които включват официални документи, лични писма, дневници и първи разкази, както и доклади от полицията и информатори, Адам Замойски разкрива, че нова Европа е формирана от мъже, които са били жертви на страх, алчност и желание, в атмосфера на морална корупция, където сексуални привилегии са се договаряли толкова лесно, колкото провинциите и „душите“, които ги обитават. Той е създал ужасяващ доклад, изпълнен със заплаха, но и веселие.

Страници: 416, Размери: 12.9x12.9cm