Това трябваше да бъде първият роман на Габриел Гарсия Маркес. Благодарение на своите баба и дядо той от детството познаваше историята на Макондо и съдбата на семейството Буендиа, преследвано от проклятието на инцеста. Свят, в който необикновените неща имаха размер на сивото ежедневие, а обикновеността се възприемаше като свръхестествено явление; свят без време, където много неща все още нямаха имена, беше и неговият свят.

Той се нуждаеше от двадесет години, за да опише тези семейни истории с всички благословии и проклятия на библейски, приказни, литературни и политически препратки; той ни осъзна, че „племената, обречени на сто години самота, нямат втора възможност на земята“.