„Неустоимо блестящ преглед на съвременната съвест“ The New York Times Жан-Батист Кламанс е душа в смут. През няколко пиянски нощи в бар в Амстердам той разказва на случайно запознат човек своята история. От този успешен бивш адвокат и на пръв поглед примерен гражданин излиза завладяващ каталог на вина, лицемерие и отчуждение, изпълнен със самокритика. „Падането“ (1956) е блестящ портрет на човек, който е зърнал празнотата на своето съществуване. Но освен да изобрази разочарованието на един мъж, романът на Камю разкрива универсалното човешко състояние и неговите абсурди — за нашата невинност, която, веднъж изгубена, никога не може да бъде възстановена... „Камю е обвиняемият, негов собствен прокурор и защитник. „Падането“ можеше да бъде наречен „Последният съд““ Оливие Тод