В книгата Да Живея, за да Разкажа Историята, Габриел Гарсия Маркес - носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и автор на Сто Години Самота - разказва личния си опит от връщането си в дома, където е израснал, и спомените, които това посещение събуди. 'Майка ми ме помоли да дойда с нея, за да продадем къщата.' Габриел Гарсия Маркес беше на двадесет и три години, млад човек, който експериментира със писането, когато майка му го помоли да се върне с нея в селото на баба и дядо си и спомените от колумбийското си детство. В първата част на мемоарите си, носителят на Нобелова награда се връща в атмосферата и влиянията, които са оформили уникалното му въображение и са били основа за прочутата и любима му литература. 'Съкровище, откритие на изгубена земя, за която знаехме, че съществува, но не можехме да намерим. Вълнуващо чудо на книгата' - The Times. 'Прекрасно пътуване. Никога по-малко от чудо' - Sunday Times. 'Маркес пише на този лиричен, магически език, който никой друг не може да направи' - Салман Рушди.