През декември 1991 г. дъщерята на Алиенде, Паула, на 26 години, получава тежко заболяване и изпада в кома. Тази книга започва като писмо до Паула, написано през часовете, прекарани до нея, и се развива в личен разказ и свидетелство за връзките, които обединяват семействата – смела, проницателна и вдъхновяваща истинска история.

Книгата е написана през безкрайните часове, които авторката Исабел Алиенде прекарва в коридорите на болница в Мадрид, в стаята си в хотела и до леглото на дъщеря си Паула през лятото и есента на 1992 г. Изправена пред възможната загуба на детето си, Исабел Алиенде се обръща към разказването, за да поддържа духа си и да предаде на дъщеря си волята да се събуди, да оцелее. Историята, която разказва, е за нейния живот, за семейната й история и за трагедията на нейната нация, Чили, през годините, предшестващи насилствения военен преврат на Пиночет.

Страници: 384, Размери: 12.9x12.9см