През 1955 година млад студент от Женевското училище по архитектура, Мануел Бод-Бови, посети Тинос за първи път, като се настанява в къщичка на пясъчния плаж Киона.
Докато изследва острова, Мануел натъкна на някои необичайни сгради, за които никога преди не беше чувал. С нарастващо учудване и ентусиазъм, във всяко от своите разходки той откриваше самотни гълъбарници на пясъчни плажове, други се впиваха в склоновете, а трети властвуваха на върховете, всеки от тях надминаваше предишния по красота и достойнство.
Благодарение на баща си, Самуел, етномузиколог, Мануел разви интерес към изучаването на народната култура. Освен това, неговият известен дядо, Даниел, издаде изследвания и книги за традиционната швейцарска архитектура…
Мануел Бод-Бови, дълбоко впечатлен, помисли да състави систематичен списък на гълъбарниците. Той обходи целия остров и понякога спеше в село, понякога под звездите или на гумното, в капела или дори в напусната гълъбарница. Откри около осемстотин от тях, които записа в четири големи албума с подробни планове, теории и мисли, които представи в Женевското училище по архитектура за докторска дисертация.
След 60 и повече години, част от този рядък и ценен материал става книга, обогатена с предговорни текстове и множество фотографски документи, които запечатват гълъбарниците такива, каквито бяха запазени през 1955 година. По този начин това произведение силно подчертава необходимостта да се защитава нашето културно наследство, като ни подбужда да се разходим отново по пътеките на острова…
Брой страници
176
Корица
Меко
Година на публикуване
2021
Издател
Kapon