Пространствата на едно жилище имат конкретна функция в рамките на семейния живот и в тях, още от първия миг на съществуването си, човекът учи как функционира светът отвън. Чрез огледалните неврони той възпроизвежда и имитира поведения, усвоява правила и оставя свой собствен отпечатък в съществуващото пространство, превръщайки го в пейзаж на действие и реакция.

За съжаление, училищната класна стая, още от първия миг на съществуването си в гръцкото пространство до днес, е понесла минимални структурни промени и не цели развитието и култивирането на личния отпечатък на учениците, които я съставят. Тя действа безлично и предоставя минимални възможности на членовете си да създават отношения на действие и реакция с пространството.

В тази книга се предлага трансформацията на класната стая в предучилищното и училищното образование чрез системен подход, с цел създаването на пространство в училището, което насърчава емоционалната сигурност на членовете си. То е продукт на лична ангажираност и участие на ученици в неговото създаване и функционира по начин, който води всички членове на групата към развитието на отношения и двустранна комуникация.

Пространството на класната стая става пространство за събиране и вземане на решения за училището и общността, пространство за грижа за по-слабите ученици, пространство на "дом", пространство за въвеждане на личния елемент на всеки участник, следователно пространство, което създава идентичност и култура в членовете си.

Чрез изкуствата в архитектурата на визуалните изкуства и театралната експресия в обучителния процес, едномерното пространство на класната стая променя формата си и се превръща в "жив организъм" за обмен на информация за ранните предучилищни и училищни структури с цел съвместно оформяне и сътрудничество между учители и деца, така че "личните гласове" на участниците да придобият значение и пространство да бъдат чути.