В колективната памет и в историческата наука е недостатъчно осветлен мрачният `път на кръвта`, който започва с убийството на крал Георги А` (1913), продължава с екзекуциите от Междувоенния период и убитите демонстранти през май `36 и става ужасяващ, когато достигнем до тъмните и нечовешки години на окупацията и гражданската война (1941-49) с унищожението на 50 000 евреи от града, с масовите екзекуции в пространствата около Генди Куле и лагера Павлос Мела, с убийствата на омразата и терористичните атентати в града, където шумната и неразследвана политическа убийство на американския журналист Дж. Полк (1948) хвърля още тежка сянка.

Историческото палимпсест на кръвта допълват в следгражданската война периода екзекуцията на Н. Никифоридис (1951), убийството на Ст. Велдемир (1961), хладнокръвните убийства на Халкидис (1967) и Царухас (1968) от органите на хунтата, докато преди това е настъпила оскандалната политическа убийство на депутата Гр. Ламбракс от парадържавните сили през май 1963.

Чрез събиране на материал и свидетелства от обширна библиография, от публикации в списания и вестници и от литературни текстове, професорът и писател Георги Анастасиадис предлага многопластово обосновано изследване, четене и декодиране на конкретния маршрут в жестоките времена.