Томът съчетава въведение в понятието за театър с три задълбочени и критични въведения в трите най-актуални теории за анализа на театралния феномен днес: семиотична, антропологична и феноменологична методология.

Става дума за три организирани взаимнодопълващи се подхода, нито един от които сам по себе си не може да реши проблема, но и трите заедно не успяват да анализират изчерпателно онова сложно явление, наречено театър. Те са неизменно взаимно допълващи се, тъй като, както се оказва, всяка една от тях сама носи и нежелани рискове от едностранчивост: семиологията може да редуцира театъра до средство за предаване на информация или, в най-добрия случай, до комуникация от типа на въпрос-отговор, антропологията, макар да започва с въпроса за произхода на театъра, да разглежда сценичното изкуство като представителна форма на действие сред много други (футболните мачове, предизборните кампании, всякакви по рода си събития) - и двете методологии пренебрегвайки грубо естетиката на изкуството на Дионис - а феноменологията, със своето задържане върху опита и същественото валидиране на представлението като самоиздържащо се събитие, което само по себе си създава актьори и зрители, да се превърне в нещо като метафизика на театъра.

Въпреки това, откъслечните резултати на тези методологии, които дори и в комбинирано прилагане не разкриват напълно мистериите на сложността на театралното изкуство, не изненадват. Същото се случва по подобен начин и с други сложни феномени на човешката култура, макар че в театъра тази сложност е особено очевидна, тъй като сценичното изкуство възпроизвежда един цял свят с механизмите на самото общество и средствата на човешката култура.

Опитите са сложни и не се анализират лесно; и все пак именно от тях е изградена нашата съзнание. Те са като изживяването на красотата: красотата не може да бъде анализирана; нейното неразгадаемо качество обаче не ни пречи да я наслаждаваме. Така и театърът, въпреки многобройните теоретични опити, изглежда, че ще остане с мистерията си, за да ни привлича отново и отново с безкрайните си версии и форми, и да ни завлече в едно живо изживяване, което притежава характерна черта: каквото и да правиш и каквото и да реагираш, не те оставя безразличен.