Тази книга, написана от грък от Понта, представлява още едно автентично свидетелство за тегобата и дълбочината на гръцкото присъствие в Мала Азия, Кавказ, Нова Русия и Евксинския Понт.

Написана малко преди смъртта му, тази кратка автобиография на Хараламбос Василиадис описва одисеевските приключения в живота му, докато за пети и последен път се оказва бежанец в пограничния град Флорина.

Годините минават като кинопленка с неговия живот в Кавказ, детството му, особено интензивната връзка с баща си, първата му любов и първото му бягство в понтийските села на Новоросийск, където срещата му с чичо му Статий е последният етап преди окончателното му бягство от родния дом, за да се присъедини към руската армия.

В този изключително характерен период от живота си като казак подпоручик, той ще преживее разтърсващите събития на руско-германския фронт, Октомврийската революция и безмилостната борба между белите и болшевиките до победата на последните, която го отведе в последната бежанска съдба "след много приключения с мъртви и ранени навсякъде, където минавах, и много преоблечения", в Гърция.

В тази последна, по същество, пристанище на живота си, той ще намери постоянно убежище, където ще прекара по-голямата част от живота си, както лаконично го улавя в четвърта част на автобиографията си.

Книга с памет, но не само. Автобиография, която освен чисто личната история, описва по прост, преживян и непретенциозен начин един важен период, който съвпада с Геноцида на понтийските елини, този грък-акрит, коренясал в района на Понта и Кавказ повече от три хилядолетия.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]