През вековете, които са минали от известното изказване на Декарт „Мисля, следователно съществувам“, науката често пренебрегва емоциите като източник на истинското съществуване на човека. Дори съвременната неврология, до скоро, има тенденция да се фокусира върху когнитивните аспекти на мозъчната функция, игнорирайки емоциите. Тази нагласа започна да се променя с публикуването на книгата „Грешката на Декарт“. Антонио Дамасио оспори традиционните идеи за връзката между емоциите и рационалността. В тази особено увлекателна книга, Дамасио води читателя на пътешествие на научно откритие чрез редица случаи, доказвайки онова, което много от нас дълго време подозираха: емоциите не са лукс, а са съществени за логическото мислене и нормалното социално поведение.