Всяки служител след няколко години служба в светото жертвоприношение придобива определени литургични навици, които стават втора природа за него.

Отвън той извършва тайнствата по някакъв автоматичен начин, като опитен лекар, който е направил стотици операции и ръцете му се движат сами. И тъй като това, което се казва и прави от духовниците в божественото богослужение, не е много, щом се чуе необичаен израз или се случи нещо различно от ежедневните обреди, веднага привлича вниманието на знаещите участници.

Обикновено първата реакция е отрицателна, защото произтича от разумния страх да не се изкриви ценната за всички литургична традиция. Наистина, когато онова, което пазим, е правилно и вярно предадено, всичко е наред, но „да се придържаш към установените отначало правила, без те да бъдат изменяни, е навсякъде тежко, а в Църквата Божия – още по-тежко“.