Ламброс Камберидис представя тук на френски език своето изследване, което първоначално смяташе за необходим втори том в трактата на Николаос Маврокордатос "За длъжностите" (Букурещ 1719), който той сам публикува в двуезично издание (MIET, 2014), в собствен превод и тълкувателен коментар, също на френски език. Есе за "длъжностите" (officia) на прага на Просвещението беше идеалният спътник на съвременния читател за разбиране на големият труд на Маврокордатос, който написа своето произведение като модел на конституционното право, когато пое ръководството на Дунавските провинции, с цел да служи като кодекс на съжителство за преформирано общество в рамките на Османското управление. Войводата на Молдова искаше да бъде носител на западната традиция, която оправдаваше всякакъв вид управител, висок свещеник, върховен държавен управител или съдия да поеме "достойнството" на своите длъжности и да представлява "лицето" на функцията, която изпълнява, като гаранция за неговите услуги в обществените дела (res publica). Първите морални характеристики на "Длъжностите" извличат от платоновите добродетели - правосъдие, мъдрост, храброст и умереност. Днес изследователят на идеята за "Длъжностите" и на приключението на Маврокордатос, в своята работа "Длъжностите и обществените дела", се отправя на историческо, философско, богословско, политическо и правно пътуване, корелирайки длъжностите с добродетелите, преминавайки през софиологичните текстове, се позовавайки на източниците от съветническата литература, както и на народната култура с монашески влияния, изследвайки взаимодействията в двойното културно плодородно пространство на Югоизточна Европа през XVII и XVIII век, така нареченото "гръцко-румънско образование". Френската революция означава края на суверенитета на длъжностите в държавната система на старите режими. От времето на стоиците до XVIII век длъжностите бяха вписани в конституционните институции на държавата и определяха степента на включване на гражданите като социални същности в техните взаимоотношения с властите, както и в техните взаимоотношения с други лица, гарантирайки хармоничното устройство на обществото. След революцията, първостепенното значение на длъжностите в обществения ред намаля, за да се акцентира върху правата на човека (droits de l'homme), които подкопават понятието за длъжности.