'Писането за кралица Виктория е едно от най-радостните преживявания в живота ми. Прочетох хиляди (буквално) писма, които никога преди не бяха публикувани и се свикнах с нея като с приятелка. Безумна? Егоманка? Хистерична? Лоша майка? Някои така са казали. За мен се оформи смела, оригинална жена, която беше в сърцето на променящото се място на Великобритания в света: самотна жена в свят, изцяло населен от мъже, която разбираше политиката и външната политика много по-добре от някои от министрите й; човек, притежаван от демони, но демони, които беше достатъчно смела, за да победи. Най-важното, осъзнах, когато разглеждах нейните ексцентрични приятелства и дълбоки страсти, колко обичана личност беше тя.' А. Н. Уилсън