Пиранези живее в Къщата. Може би винаги е живял там. В своите тетрадки, ден след ден, той прави ясен и внимателен запис на нейните чудеса: лабиринтът от зали, хилядите и хилядите статуи, приливите, които гърмят по стълбите, облаците, които се движат бавно през горните зали. Във вторниците и петъците Пиранези вижда своя приятел, Другия. В други моменти той носи дарове от храна на Мъртвите. Но най-вече, той е сам.

Започват да се появяват съобщения, надраскани с тебешир по тротоарите. Има някой нов в Къщата. Но кой са те и какво искат? Приятел ли са или носят разрушение и лудост, както твърди Другият?

Изгубени текстове трябва да бъдат намерени; тайни трябва да бъдат разкрити. Светът, който Пиранези мислеше, че познава, става странен и опасен.

Красотата на Къщата е неизмерима; нейната Доброта е безкрайна.