Съвременната европейска наука е родена в Древна Гърция. Лесно могат да бъдат намерени множество аргументи, които доказват важните последствия от гръцката мисъл за европейската култура. Открития на оригинални идеи, чиито последици биха насърчили практически и теоретично научната мисъл поне в Европа до 1500 г. от н.е., бяха стагнирали.

В Европа през 1500 г. знаеха по-малко за математическите науки в сравнение с периода на Архимед, който умря през 212 г. пр.н.е. Според философа Алфред Н. Уайтхед, през 1700 г., с написването на творбата на Нютон Principia, започна новата епоха на научната мисъл в Европа. Така Ренесансът в Европа започна точно от момента, в който беше достигнал великият Архимед.

Древна Гърция беше майка на европейската научна мисъл, и човек трябва да се обръща дори и днес към източниците на древногръцките мислители, за да осъзнае обхвата на приноса на древногръцката мисъл във всички науки. Презентацията на творбите на древногръцките математици, която се опитва да направи по правилен начин в книгата на Евангелос Спандас, идва да напомни на всеки учен в естествените науки, че трябва да познава корените на своята наука.

Под това ренесансово разбиране, четенето на книгата представлява вълнуващо пътешествие в миналото, което същевременно е и бъдеще, бъдещето на гръцките продължители на гръцкия дух. Трябва също така да се подчертае приносът на книгата към изследването на научната мисъл и на хората, които произвеждат положителни знания, бележейки историята си, която е и историята на всички нас. Счита се, че книгата е предназначена не само за учени, но главно за гръцките ученици и студенти, както и за почитателите на гръцкия дух.

[Извадка от текста на предговора]