Двете фройдистки текста в настоящата колекция са сред писанията, които се считат за свързани с психоаналитичната техника. Въпреки това, т.нар. технически писания на Фройд се отнасят основно до психоаналитичен метод, изобретен от самия Фройд, предимно като метод за разбиране на човешкия несъзнателен психизъм и включват някои основни принципи – относително общи и абстрактни, което отблъсква фантазията за техника, над която имаме пълен контрол.

Първият текст представлява по-скоро теоретично изследване на явлението трансфер, което Фройд открива още през 1895 година, но не спира да задълбочава значението му в рамките на психоаналитичния метод. Централният въпрос, който “преследва” Фройд, е, че трансферът, който в други случаи е силен лост за успех, често се трансформира в най-силното средство за съпротива. Статията показва усилията на Фройд да отмени този недостатък, не прибягвайки до някакви практични решения, а разбирайки трансфера и правейки го анализируем.

С тази цел той формулира за първи път серия от предложения, които днес съставляват основата на клиничното мислене на психоаналитиците. Във втория текст явлението на трансфералната любов се появява като илюстрация на споменатия по-горе въпрос: как трансферът от лост на терапията може да се превърне в пречка. Това, което се явява по най-остър начин, е, че пътят на анализа и “на анализатора” е различен и няма модел в реалния живот. Трансферната любов поставя на анализатора едно предизвикателство, тъй като приемането на любовната молба на пациента “е толкова фатално за анализа, колкото и потискането му”.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]