„От самото си първо появяване, Драгумис се проявява като антикомунист. Той отхвърля системата и презира парламентарната аристокрация, която се извежда наяве от урните. От първото си явяване той се проявява също така и като антипарламентарен, не само защото двете понятия са свързани, не само защото не търпи изравняването и изисква различна позиция и удовлетворение на ценностите, но и защото установява, че народът е дълбоко антидемократичен.

Антикомунист, антидемократичен, антипартиен, Драгумис разбира от самото начало, че институциите и режимите не са цели за нациите, а средства и оръжия. […] Той изучава влиянията, които идват при нас от Запад, „новите идеи“ и открива, че новите идеи подкопават нацията повече от околните врагове. Те се явяват с проповедите на Френската революция, разпространяват се с Демокрацията, представляват духовното съдържание на „съвременната култура“, републиканската и социалистическата.

И тази култура идва при нас подло, мека, успокояваща, изпълнена с хладнина, „със своята хуманност, със своята взаимопомощ, със своя парламентаризъм, със своето изравняване и прави всички хора равни с по-малките“. Четенето на изследването на Петър Хорологас за Ион Драгумис, което получи държавна награда през 1939 година, днес е важно не само за тези, които обичат да се връщат към историята на политическите идеи на нашата родина.

То е важно и за тези, които искат да се свържат със специалисти, които акцентираха на стойността, която има нашето гръцко произход и вековната културна динамика на хеленизма за продължението на нашия национален живот. Не е случайно, че автори като Драгумис и Хорологас не само са изтласквани в забрава от съвременната гръцка издателска среда, но и се опитва да се разруши всичко, което те са направили, написали и осмислили.