Хегел беше последният мислител и философ на съвременната ера, който отвори нов път (училище) на мисълта, развивайки философия, основана на свободата в рамките на по-широка философска система. Той се занимаваше с много теми, на които придаде нови измерения (от собственост до етика и държава). Идеалист и вдъхновен от християнството, той се ангажира с логиката, природата, човечеството и Божественото чрез диалектическа схема, на базата на която преминава от теза към антитеза, за да се върне към своята оригинална теза, която е обогатил и издигнал.

Ясно повлиян от древногръцката диалектика на Хераклит, Зенон от Елея и, разбира се, Платон, между другото, съвременната диалектика е пряко свързана с хегелианската методология. Хегел беше вероятно най-систематичният от посткантианските идеалисти, и дори се счита, че така нареченият германски идеализъм по същество приключи с неговата смърт. Влиянието, което упражняваше, и реакциите, които предизвикваше, бяха огромни, от Карл Маркс до Чарлз Тейлър, между другото.

В "Хегел: Предговори и Въведения" са събрани текстовете (предговори и въведения към неговите произведения), в които Хегел въплъщава същността на това, което анализира, както и начина (методологията), по който се приближава към тях.