Виждам вселената не като колекция от обекти, теории и явления, а като безкрайна театрална сцена с актьори, чиито действия се ръководят от сложни обрати в сюжета и сценария. Затова, когато пиша за вселената, чувствам, че е естествено да въведа читателя в театъра, зад кулисите, за да види сам отблизо как са проектирани декорите, как са написани сценариите и какво развитие ще има сюжетът. Моята цел във всеки случай е да предам дълбоки и съществени знания за това как функционира вселената, цел, по-трудна от простото предаване на данни и факти. По този път понякога вселената ни кара да се усмихнем или да намръщим, като двете маски-символи на самия театър. Има и моменти, когато тя ни кара да изпитаме ужас до лудост. Затова смятам „Смърт от черна дупка“ за врата за читателя към всичко, което ни вълнува, просветлява и плаши във вселената.
Всяка глава се появи за първи път, в една или друга форма, в рубриката „Вселената“ на списание Natural History в периода от 1995 до 2005 година. „Смърт от черна дупка“ представлява по някакъв начин сборник на „най-добрите моменти“ от тази рубрика и включва някои от най-успешните, според читателите, текстове, които съм написал, леко променени, за да има по-голяма свързаност между тях и да отразяват най-новите тенденции в науката.
Предлагам тази колекция на читателите с надеждата, че ще бъде добре дошло отклонение от ежедневието им.