Терминът „възходящи технологии“ се опитва да подчертае, че историята на технологиите не представлява един еволюционен процес. Изобретението на нов инструмент, техника или средство има за начална цел задоволяване на определени нужди и решаване на конкретни проблеми, но същевременно повдига нови въпроси и предизвиква нови предизвикателства.

Технологиите са динамични, непрекъснато участват в взаимодействия, преразглеждания, преосмисляния, тоест, са под режим на постоянно „ставане“. Настоящият колективен том разглежда точно от тази гледна точка така наречените „цифрови технологии“ и се опитва чрез редица изследвания да постави в центъра на аналитичния интерес техните динамични трансформации, възможности, но и ограниченията, които доведе включването им в нашето ежедневие, особено през последните десетилетия.

Централното намерение на настоящия колективен проект е да изследва как радикалното преосмисляне на цифровите медии влияе върху полето на културното наследство. Предвид факта, че и културното наследство, като термин, включва множество динамики, преговори, разкъсвания и преосмисляния, как трябва да подходим към използването на цифровите технологии в неговото управление и представяне?

Как се разширяват значенията на културното наследство след така наречения „цифров обрат“? Как условията на цифровостта влияят на възприятията за въпроси, свързани със събирания, изкуствата, музеите, архивите, нематериалното културно наследство, както и нови форми на културна продукция като цифровите игри?

Какви теми, като например личното пространство, икономиката на опита, понятието за внимание и анализа на емоцията, се включват в дискусията за културата? Какви са новите професионални профили, които се оформят в сферата на културата и как се интегрират цифровите умения в тях?

Какви са последиците от „постцифровото състояние“, органичната вече интеграция на „цифровото“ в полето на културата? Какви измерения приема този феномен, особено през периода на пандемията?