Отразяването на моя път няма исторически или образователен характер. То е просто опит чрез разгръщането на моето собствено време да могат новите поколения да познаят по-добре тези, които са били преди тях, техните преживявания и ценности.

В това изповедално разказване на събития и ситуации се описва как, чрез спомените и преживяванията, пространството и времето, реалността се преобразува в опит и житейска нагласа на един човек, който, в пътешествие започнало от малко планинско село в Епир, успя да се приближи до мечтите си в трудни условия, които оставиха следи във самата история на нашата родина.

Става въпрос за разказ, който предизвиква екзистенциално търсене и интроспекция, не само за записването на опита на автора-изповедник като университетски преподавател с всички институционални роли, които е заемал с времето, но и за всички акценти и общата оценка на неговия път.

Той самият установява: „В живота си бях късметлия, защото в среда на противоречия намерих път. Моят път беше открит от упоритата работа и от вярата ми, че социалната справедливост и свободата се постигат чрез ежедневните избори на всеки от нас.”