Никой, според Шон Тан. Защото историята на всеки имигрант, всеки бежанец и всеки изгнаник е универсална и извън думите. В своята графична новела "Пристигането" той използва само образи, отдавайки почит на всички, които, напускайки всичко зад гърба си, осмеляват да имигрират.

Мъж целува последно жена си и дъщеря си. Той се качва на парния кораб и пресича океана. Най-болезненото, но също и най-важното пътуване в живота му започва - той напуска родината си, за да построи по-добро бъдеще за семейството си. Той ще пътува сам до тайнствена страна, до място без семейство и приятели, където нищо няма име и бъдещето остава несигурно.