Развитието на психопатологията е второто издание на предишния том, озаглавен "Еволюционна психопатология - Развителен подход" (2011). Както всяко по-късно издание, се стреми да бъде подобрена версия на първото издание, както по структура, така и по съдържание.

Това се постига чрез удовлетворяване на две условия: Запазва положителните елементи на предишното издание и добавя нови, с които обогатява разглеждането на темите, за да предложи на читателя наистина нов труд.

По-конкретно: (а) Обърна още по-голямо внимание на оригиналната схема на "петте повтарящи се теми", като връхна точка на която е аксиомата: "Дисфункционалните поведения представляват отклонения от нормалната траектория и се изразяват в континуум от степени на сериозност". (б) Представя всички известни теоретични подходи, така че читателят да има пълна представа за възможните причини за проблемното поведение. (г) Използва напълно трите налични модела за класификация на дисфункционалното поведение, а именно клиничния, емпиричния/факторния и образователния.

Две от най-значимите промени, които това издание носи, са: (а) добавянето на нови данни от съвременната литература, които обогатяват знанията ни за детската и юношеската психопатология с находки от последни емпирични и клинични проучвания, и (б) приемането на промените, които внесе Диагностичният и статистически наръчник в последното си издание (DSM-5). Тази промяна е най-емблематичният нов елемент на наръчника и е очевидна както в структурата, така и в съдържанието му.

Най-важните изменения включват създаването на нови диагностични категории, промените в критериите за диагностика на определени разстройства и добавянето на критерии за диагностика на разстройства в зрялата възраст или в много ранна възраст.