Пътят ни от Аз-а към Битието преминава задължително през деконструкцията на Аз-а. Нашата култура, нашето образование и един постмодерен есotericизъм са отговорни за демонизирането и оклеветяването на Аз-а, като основен фактор за социалното злото, аморалността и изживяването – фрагментирано и несъзнателно – на живия опит, в рамките на една привидна реалност.
Също така за улавянето на индивида в некритична, колективна, безотговорна и лъжлива субстанциализация като Ние. Въпреки това, истинското Ние иска човекът да стане най-добрата версия на себе си. Иска човешкото общество да се развива чрез принципи, ценности и идеали на единство, алтруизъм и даряване.
Иска всеки човек да осъзнае, че „танцът на пчелите“ е и неговият собствен танц в человеческата кошер, и че той самият е просто клетка на един много по-голям организъм. Накрая, да разбере всеки човек, че макар тази основна условие на Ние да формира подходящите условия за преминаването на съзнанието на индивида от Аз-а към Битието –т.е. в същностната, праисторическа форма на съществуването–, тази трансформация предполага приемане и знание, теоретично и практическо, на отправната точка на целия процес, а именно Аз-а.
Следователно, да познае човекът наистина Аз-а, представлява не само достатъчно, но и необходимо условие за този път по един път, който за да бъде намерен, човек първо трябва да го „загуби“...
