Живея този живот от петдесет години, опитвам се да разгадая неговата загадка от четиридесет и две, и водя дневници с улики за тази загадка през последните тридесет и пет. Бележки за успехи и неуспехи, радости и тъги, неща, които ме изумиха, и неща, които ме накараха да се смея на глас. Как да бъда справедлив. Как да имам по-малко стрес. Как да се забавлявам. Как да наранявам по-малко хора. Как да бъда нараняван по-малко. Как да бъда добър човек. Как да имам смисъл в живота. Как да бъда повече себе си.

Наскоро събрах смелост да седна с тези дневници. Намерих истории, които съм преживял, уроци, които съм научил и забравил, стихотворения, молитви, предписания, вярвания за това, което има значение, някои страхотни фотографии и цял куп стикери за брони. Намерих надеждна тема, подход към живота, който ми донесе повече удовлетворение тогава и все още: Ако знаеш как и кога да се справяш с предизвикателствата на живота - как да се справяш с неизбежното - можеш да се наслаждаваш на състояние на успех, което наричам 'хващане на зелени светлини.'

Затова взех еднопосочен билет за пустинята и написах тази книга: албум, запис, история на моя живот досега. Това са петдесет години от моите виждания и преживявания, усещания и разбирания, готини и срамни моменти. Благодати, истини и красоти на бруталността. Измъквания, хващания и намокряния, докато се опитвам да танцувам между капките дъжд.

Надявам се, че това е лекарство, което има добър вкус, няколко аспирина вместо болница, космически кораб до Марс без нужда от пилотска лицензия, посещение на църква без необходимостта да се преродиш, и смях през сълзите.

Това е любовно писмо. Към живота.

Това също е ръководство за хващане на повече зелени светлини - и за осъзнаване, че жълтите и червените в крайна сметка също стават зелени.

Успех.