Кога думите имат стойност? Кога словата отново придобиват своето значение? Когато хората говорят от душите си, какво казват? Словото на страниците на тази книга се отнася до любовта към живота, до нуждата да станем отново невинни и безгрижни като деца, за вечния копнеж за свобода, за истинското значение на съществуването, за истината и болката на обикновените хора, за ослепителната светлина на страна, потопена в мрак и излизаща отново като феникс от пепелта си, за изгубената стойност на прегръдките и нежността, за носталгията, касаеща не миналото, а бъдещето.
Янис Зоуганелис в тази колекция от текстове говори за всичко това и още много повече. Взима думите и, от обикновени звуци, ги преобразява в малки космически истини, изпълва ги със значението, което само сетивата и емоциите могат да им придадат. Прави личните си страхове и дълбоки надежди предмет на грижа и вдъхновение за всички нас.
Музиката на CD-то, което придружава книгата – човешка, свръхестествена и почти дионисиева земна – нежно галеше раните на думите и прави четенето личен пътешествие обратно към себе си, към мелодиите и ритмите, които ни (пре)раждат, дори когато ги забравяме.