Десет години след "Шест лица търсят автор" Пирандело пише "Днес импровизираме" (1929), което се движи на същото ниво с най-известното от произведенията на Сицилианския драматург: отношенията между Изкуството и Живота.

Една трупа, начело с режисьора-директор, се опитва да "конструира" театрална драма, започвайки от разказ (може би на самия Пирандело, разбира се). Режисьорът иска да подчини историята, персонажите и актьорите на собствените си възприятия за театъра, на схеми и формули, на ефекти на добре организиран театралност.

Но актьорите "обличат" ролите си толкова много, ролите "влизат" толкова дълбоко в актьорите, че те, разгневени от рецептите на режисьора, го прогонват нахално от театъра и остават сами да изживеят местата, които играят.

Вече не е актьор А, карикатуристка В, роля Г ‒ те са персонажите на историята, история на Ревност, "най-подлата ревност, която съществува, ревност към Миналото", която завладява мъж за жената му и го кара да полудее при мисълта, че тя може да мечтае за времето на веселата си младост…