Темата на настоящата книга е следния аргумент: Александър Пападиамандис не пише самостоятелни разкази, а един голям роман на серии, едно произведение, което е съществено отворено и недовършено, състоящо се от относително самостоятелни наративи (да кажем: епизоди; или глави), които представляват органични части от по-широка и своеобразна романна композиция.

Въпреки че изглежда абсурдно, този аргумент не претендира за оригиналност, няма и следа от фантазия и не е предизвикан от никаква провокация; напротив: всичко, което се опитвам да подчертая в настоящото есе, ми се струва почти очевидно, и затова смеят да го изложа, надявайки се малко да обогати разбирането ни за Скиатос, следователно и удоволствието, което ни предоставя неговото творчество.

Това (пападиамандовото произведение) е и единственият аргумент на моето предложение. Вярвам, че е достатъчно; вярвам, че е силно като късмета. Искам да кажа: като Апокалипсиса.