Моноактите на Тенеси Уилямс са предмет на изучаване в театрални училища, където се представят като изследване на концентрирания театрален език.

Уилямс, подобно на Пирандело, Милър и други, създава персонажи и чрез тях предава своите послания по косвен начин. По-специално, Уилямс е подходящ за изследване и анализ, тъй като в неговите моноакти героите започват от база в миналото, знаейки, че тяхната пътека няма край, или, ако има, този край е безизходица.

Повечето от героите му се опитват да намерят някакъв изход - какъвто и да е, но не успяват, защото са преследвани от тревогата на самотата, която бушува вътре в тях, затова се поддават на един словесен лудешки лов на някаква химера, и така им е трудно да контролират хода на мислите си.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]