Стоицизмът, значимата философска школа на елинистическия и римския период (300 г. пр.н.е. – приблизително 250 г. сл.н.е.), е основана в Атина от Зенон от Китий и има за център "Стоа Пойкиле", където неговите ученици посещавали лекциите му и затова били наричани "стоици" или философи на Стоата.

Основни принципи на стоическата философия включват добродетел, апатия-атараксия, свобода, природа и съчувствие, докато днес тя се използва за описание на човек, който е спокоен под натиск.
Стоиците, вместо да си представят идеалното общество, се опитвали да се справят със света такъв, какъвто е, търсейки самоусъвършенстване чрез добродетелите на мъдростта, нежността, справедливостта и почтеността. Те вярвали, че с личното усъвършенстване и самоконтрол, човек ще види и тези около него да се подобряват.

Според стоиците, човешката природа е част от универсалната природа и трябва да живее в хармония с Вселената. Човекът е сроден не само с животните, но и с Бога, притежава морално чувство и основната цел на живота му е да живее с добродетел, за да осигури спокойствие, безметежност, атараксия и по този начин щастие. Всички други неща, приятни или неприятни, нямат стойност и са просто "безразлични".

Серията "Стоически философи", която включва древния текст, съвременен гръцки превод и коментар, се състои от 12 тома. По-конкретно, тя включва:

• Епиктет - Беседи I Пълни съчинения 1
• Епиктет - Беседи II Пълни съчинения 2
• Епиктет - Беседи III Пълни съчинения 3
• Епиктет - Беседи IV Пълни съчинения 4
• Епиктет - Енхиридион, Фрагменти Пълни съчинения 5
• Марк Аврелий - Размишления I-VI Пълни съчинения 1
• Марк Аврелий - Размишления VII-XII Пълни съчинения 2
• Посидоний - Фрагменти 1 Пълни съчинения 1
• Посидоний - Фрагменти 2 Пълни съчинения 2
• Посидоний - Фрагменти 3 Пълни съчинения 3
• Плутарх - Моралия 27
• Плутарх - Моралия 28