Философията винаги е била начин на живот за хората, които са искали и искат да победят невежеството. Това показва и самата дума философия, любов към мъдростта, която се приписва на Питагор.

Философията ни отваря нови пътища и търси отговори на въпроси, които вероятно надхвърлят човешките познавателни възможности, помагайки за изследване на границите на човешката мисъл. Не би било грешно да кажем, че философията е мислене за самото мислене и неговите възможности.

Философската мисъл е изследване на дълбоки въпроси за връзката на човека със света и неговото място в него. Философията не се задоволява само с анализа на реалността на света, а формулира предложения за неговата промяна. Философите не се задоволяват само да изразят как стоят нещата, а правят и конкретни предложения за това как биха могли да бъдат. През времето срещаме много философи и философски школи, които с безсмъртните си творби и съответния към тях начин на живот – например Аристотел, Сократ, Платон, Епикур и много други – са дали отговори на вечни въпроси на човека във връзка със себе си, Бог и Вселената. Кой съм аз, къде се намирам и накъде отивам, е тройният въпрос, който винаги е занимавал човека. Кои правила определят връзката ми с другите хора?

Философията е майката на науките! От нея са произлезли и продължават да произлизат специални науки. Хипократ не е бил лекар, а философ. Въпреки това той е бащата на медицината. Същото важи и за Демокрит по отношение на физиката, Питагор по отношение на музиката и алгебрата, софистите по отношение на правото и много други.

Четейки философия, имаме възможността да открием по какъв начин можем да използваме талантите си, да постигнем целите си и да изпитаме блаженство. Използваме понятията и методите, които ни подхождат, с цел да подобрим и укрепим себе си.

Серията „Въведение във философията“ ще ни помогне да направим първата си среща с философията, да научим съдържанието ѝ, проблемите ѝ и средствата, които използва за тяхното решаване.

Серията „Въведение във философията“, която включва древния текст, новогръцки превод и коментар, се състои от 8 тома. По-конкретно включва:

• Платон, Федон За душата: Диалогът на Платон „За душата“. Последните мигове на Сократ и спокойното му отношение малко преди смъртта му. Обсъждането и аргументите за безсмъртието на душата.
• Аристотел Политика 1 (А,В): Възгледите на Аристотел за политическия живот, характера и организацията му, структурирани от една страна теоретично, а от друга на основата на историческия опит. Определение и структура на държавата, нейният състав от историческа гледна точка. Човекът като „политическо животно“. Връзка между семейната и политическата общност. Позиция на жените, децата, робите. Идеалната държава. Възгледи на Платон, Фалес, Хиподам. Политически системи на Спарта, Крит, Картаген. Законодатели от миналото.
• Аристотел Политика 2 (Г-Е): Значение на града и гражданина. Видове политически системи. Демокрация, олигархия, монархия. Видове монархии. Преобладаващи политически системи и отклонения от тях. Относно най-добрата форма на управление. Патология на политическите системи. Причини и форми на проявление на настроенията в различните политически системи.
• Аристотел Политика 3 (З-Θ): Най-добрата възможна организация на демокрацията и олигархията с цел тяхната защита. Описание на най-добрата форма на управление. Основни принципи и цели на образованието в идеалната държава. Възпитание на младите. Гимнастика и музика.
• Основни възгледи, писма, откъси, 10-та книга на Диоген Лаерций Епикур
• Дионисий 2 (Запознаване с киническата философия): Във втория том е включена Евбейската реч на Дионисий, един от върховите образци на ораторското изкуство от този период. Тази реч е изключително интересна, тъй като описва живописно идиличния живот на хората в провинцията, като същевременно показва много явления на социален, морален и дори политически упадък, които изглежда са тормозели Римската империя по това време и вероятно са допринесли за нейното постепенно отслабване. В същия том са включени и някои речи с диалогична форма, където събеседник е Диоген Киник, като по този начин се осветлява с рядка и уникална непосредственост учението и величието на духа на този велик философ.
• Ксенофонт Спомени 1 (А'-В'): Творба (най-добрата на Ксенофонт), написана шест години след смъртта на Сократ по повод обвиненията срещу великия философ. Отхвърляне на обвиненията срещу Сократ. Спомени от разговорите и учението на философа.
• Ксенофонт Спомени 2 (Г'-Д'): Диалози. Кратки препратки към възгледите на Сократ по различни въпроси. Характерът на Сократ и неговите добродетели.