Съчинение, предмет на проучване на явленията, които се случват в областта от центъра на Земята до сферата на Луната. Изследват се въпроси на астрономията, географията, физиката, геометрията, оптиката, геологията, сеизмологията, вулканологията и метеорологията. Книги А, Б: Въздухът, огънят, кометите, галактиката, влага на Земята, морето, земетресенията.

Аристотел, синът на врача Никомах, е роден в Стагира през 384 г. пр. Н.е. За първите години от живота му информацията е оскъдна. На седемнадесетгодишна възраст отива в Атина, за да учи в Платоновата академия. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр. Н.е., когато умира Платон. Тогава Аристотел заминава за Асос в Троада и след тригодишен престой там отива на Лесбос и след това в Македония, където поема възпитанието на кралския син Александър.

Когато неговият учен заема трона, Аристотел се установява в Атина и основава своята школа, Ликей. След смъртта на Александър (323 г. пр. Н.е.), престоят на философа в Атина става труден. Той е принуден да се премести в Халкида, родината на майка си, където умира през 322 г. пр. Н.е.

Всестранен дух, Аристотел създава широкообхватно и ценно философско и научно дело. Теория на познанието, логика, теология, физика, биология, психология, етика, политическа философия, естетика са основните познавателни области, които изследва и изучава. Александрийският Ермипус е смятал делата на Аристотел за 400. До нас са достигнали списъци, включващи 143 заглавия на негови произведения. Диоген Лаерций е оценявал броя на стиховете на аристотелевите съчинения на 44 хиляди. Влиянието на неговото дело върху формирането на световната мисъл е било дълготрайно и остава силно и до днес.

[Извадка от текст на презентация на издател или издание]