Този диалог, който е почти роман, Дидро го пише на върха на своето изкуство, на близо шестдесет години, и го преработва отново десет години по-късно. Той съпоставя два само героя, "Аз" и Племенникът. Този герой постоянно се разделя: какъв е човек, който твърди, че няма съзнание, няма единство, но в същото време има естетическа чувствителност, като на опитен музикант? 

Дидро смесва грубата шега, най-различни мотиви и теми, борбата с противниците на философите, в тази постановка на безкрайен разговор. Племенникът задава важни въпроси, а внезапно, за нашето забавление, аргументацията се разваля. "Аз" е очарован от този великолепен шут. Така продължава тази поредица от номера, пантомими, това фалшиво пиеса, този фалшив роман, в който авторът е вложил, под бурлескна външност, целия си живот, цялото си сърце и целия си ум.