Как човекът в далечното минало тълкувал смъртоносни инфекциозни заболявания, като проказа, тиф и холера, и с какви средства ги е овладявал? Колко стара е общата представа за (сам)жертвата на изкупителното жертво? Каква е връзката между наскоро преживяната пандемия и древната представа за отпратения козел, архаичната гръцка колонизация и бога Аполон? Това са само част от най-важните въпроси, поставени в настоящия труд.

Човешките общества още от праисторическите времена, неспособни да осъзнаят истинските причини, поради които настъпвал глад или епидемия, приписвали появата на такива бедствия на намеса на божествени сили, които ги изпращали на хората като наказание и средство за реабилитация за тяхното отклонение. С цел умилостивяване на бога, лечението и връщането към нормалността, се използвали подходящи ритуали и специални молитви, които съставяли и изпълнявали врачители-лекари, които, поради специализираната си подготовка, били в състояние да тълкуват неправилностите и да дават адекватни решения.

В тази книга, чрез сравнението на най-ранните древногръцки източници с различни специализирани ритуални текстове на хетити, лувити, хурити и др. лекари-врачители от третото и второто хилядолетие пр. Хр., произхождащи от библиотеки на древни източни царства, се проследява развитието на възприятието за изгонването на ритуалната жертва (изкупителния козел) в древните общества.

Част от тази ценна и многовековна знание на народите на древния Близък Изток изглежда, че е преминала безпрепятствено в света на Егейско море и континентална Гърция около началото на първото хилядолетие пр. Хр. По време на великото пътуване на митовете в древногръцкия свят и Близкия Изток, образът на мощния намесник бог Аполон се утвърдил, и особено с ключовото участие на самия Омир, като бог лечител на инфекциозни заболявания и закрилник на гръцката колонизация, значително обособявайки древногръцката култура.

Корична изображение: Никос Мастепопулос.