Предоставянето на територии от държавата за възстановяване на безземни земеделци, в комбинация с принудителното отчуждаване на терени за настаняване на тези безземни земеделци, местни жители или бежанци, се извършва на базата на сложен правен механизъм.

Този механизъм се характеризира с наличието на така наречените аномални сделки, които представляват впечатляващ пример за хуманно право, чрез възможността за тяхното утвърждаване.

В настоящия текст се анализират вещните отношения в Правото на Заселване, конституционният аспект на законодателството за заселване, прехвърлянето на собствеността на наследниците (разпределение, акт за предоставяне, разпределение на дялове, принцип на неделимост - изключения, създаване на неравностойни парцели), задълженията и ипотеката в Правото на Заселване, настаняването на наследствения дял, аномалните сделки и тяхното утвърждаване, различни специални теми (приобретателно владение, защита на наследниците, наследствени въпроси, злоупотреба с правото).

В същото време беше взета предвид богатата съдебна практика на гръцките съдилища, която има на активите си оформянето на заселническите отношения по начин, който да благоприятства изпълнението на целите на законодателството за заселване.