Юриспруденция в медицината разграничава три категории на неправилна медицинска практика в зависимост от източника на нарушеното задължение за грижа: грешка относно задължението за информираност, грешка относно задължението за организиране и грешка относно задължението за внимателно провеждане на медицинското намерение.

Авторката се фокусира в контекста на настоящото изследване върху грешката при провеждането на медицинската практика. По-конкретно, се очертава понятието за това и се опитва да се систематизира неговото включване в специфичната структура на престъпленията на непредумишлено убийство и непредумишлено увреждане по чл. 222 и 229 от германския наказателен кодекс.

Изследването цели да покаже отделните условия, които е необходимо да съществуват, за да може наказателният ред да възложи на лекаря упрека за недостатъчното изпълнение на задълженията му.