Методът на Адорно не е изключително `отдолу`, а същевременно произлиза и от метода `отгоре`. Той самият се връща към старата представа за саможертва на изкуството, но не от романтична носталгия по утвърдени естетически теории, а в реакция на суровия дух на индустриализираната и търговски ориентирана култура.

Тази частична връщане на Адорно към догмата `изкуството за изкуството` се осъществява след критично разглеждане на стари и нови естетически данни и предполага дълбоко познание на условията за тяхното създаване, при оценката на художествените форми по отношение на времевата им измеримост и еволюционния им път.

Става дума за диалектическото движение на разсъденията на Адорно през вечните културни феномени. Така, част от старата естетика се оправдава, а именно тази, чрез която се култивира висшата идея за саможертва и автономността ѝ.

Тази оправдателна перспектива е израз на мощно разсъждение, способно да възприема художествените феномени едновременно като автономни и социални, без да се абсолютизира едната от двете им измерения.

Още повече, в социологията на Адорно естетиката заема важно място, тъй като служи като инструмент за социален анализ, за разлика от философията му на новата музика, където музикалният анализ винаги е последван от социологически разяснения.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]