От 1927 до 1934 година Бенямин записва и изследва влиянието на хашиша и други наркотични вещества чрез своеобразни експерименти с приятелите си. Този процес го води до "върха на прозаичната сила" и ни разкрива контраста и връзката между обективния и субективния смисъл на всяко изречение.

В същото време, речта му е обогатена от внезапни нервни смехове, параноидни мисли и "странно" желание за шоколадови плочки. Бенямин ще се скита в пристанището на Марсилия, ще наблюдава реакции в домовете на приятели и ще запише самотата на наркотика в лични моменти, за да открие тъгата на реалността, увита в "мрежа", и надеждата в очакването на "дъх, който да го духне".

Като съзнава, че следва дългата традиция на текстове, които се отнасят до наркотиците, от Бодлер до Хесе, Бенямин "събира единството от ежедневието с лъжицата" и в неговото извито, сребристо огледало се отразява различен начин да виждаме нещата.

Понякога комичен, понякога трагичен, никога обаче тривиален, погледът му е покана да се движим внимателно към фалшиви отражения на опиянението, но също така предизвикателство за откритие на нова реалност.