Четири години след избухването на Гръцката революция, Гърция вече съществуваше като независима политическа единица. Имаше институции, имаше правителство, имаше политическо тяло, имаше закони и регламенти. Освен това, тя имаше и първа форма на международно признаване и присъствие, главно чрез външните заеми, които бе сключила.

Разбира се, това не беше стабилна и добре управлявана държава. Споровете около политическата власт разделяха различните съставни части на силните социални групи, които преди съществуваха или бяха създадени в новата ситуация. Гражданските войни динамично отразяваха тези насилствени конкуренции.

По същото време, вчерашният потисник подготвяше своята контраатака. В Константинопол мобилизираха всички възможности на османската власт, която оставяше впечатление, че с трудност излиза от дългогодишен летаргия. Двама велики военачалници, Кютахий и Ибрахим, щяха да целят още нестабилната гръцка свобода.

Критичната среща беше отразена в двете титанични конфликти, обсадите на Месолонги и Атина. На бойното поле гърците понесоха разрушения и в двата случая. Както обаче често се случва в историята, триумфът на враговете на революцията разкри тяхната слабост: можеха да победят, но не можеха да подчинят.

Върху тези две разрушения и върху пролятата кръв бе здраво основана Гръцката независимост.