С влизането на човечеството в 21-ви век, в съзнанието на световната общност се утвърди, че сме оставили зад себе си епохата на сигурността. В Гърция, по-специално, след края на първото десетилетие, обществото преживя тежък трус. Дълговата криза изведе на повърхността по-обща криза на ценности и институции, която има като общ знаменател кризата на доверие на гражданите към държавата и политическия свят.
Това е опасно развитие, което наранява нашата демокрация. Тази книга е документ на това, което не направихме в икономиката, в публичния сектор и в банковата ни система, с резултат да стигнем дотук. Тя е свидетелство за звънците, които биеха и никой не ги чу.
Сериозен аргумент в полза на промените, които трябва да бъдат направени, тъй като възвръща в публичния дебат редица идеи, формулирани в неподозирано време, много пъти в противоречие с утвърдените мнения. Реформите, които трябва да бъдат направени в нашата страна, не спират с задълженията, произтичащи от Меморандума, а оттам започват.
Рискът от реформаторска умора е реален. Смятам, че тази книга е противоотрова срещу такъв вариант.
