Дон и Мими Гълвин изглеждаха като идеалната двойка. Той – отличен военен, тя – образована, всеотдайна съпруга и майка, олицетворяваха блестящия американски век. Светът ги виждаше като перфектни. Но няколко години по-късно, след като станаха родители на дванайсет деца, картината започна да избледнява.

Дали наистина бяха толкова подходящи, толкова щастливи? Наистина ли отглеждаха толкова дисциплинирани деца? Какво се криеше в миналото на Дон, в семейната история на Мими?

После настъпи жестоката катастрофа: шест сина на семейството Гълвин, един след друг, показваха психотична, насилствена поведение. Родителите, изплашени, игнорираха реалността. Докато трагедията, една двойна убийство, ги принуди да видят. Шизофренията чука и чупи вратата на идиличния им дом. Нищо вече няма да бъде същото.

Отчасти семейна епопея, отчасти история на най-мистериозната до днешен ден психична болест, тази истинска история, написана с ободряваща искреност и разбиране, е нещо повече от завладяваща двойна наредба с литературни достойнства. Разказана от гледната точка на три жени – Мими и дъщерите ѝ Маргарет и Мери – които преживяха ситуации извън човешката издържливост, тя потвърдява удивителната психична сила и смелостта на считаното за „слабо и уязвимо” пол. Това е още и без прицели възхвалителна история на истинския смисъл на семейството: колко много ни предлага, но и колко понякога непосилна цена изисква да плащаме.