Приятелю, когато човек живее, той живее и не се вижда. Е, опитайте, докато е видим, да поставите пред него огледало, докато живее под влиянието на своите страсти. Тогава или остава изумен и зашеметен от отражението си, или отвръща погледа си, за да не види себе си, или в ярост изплюва изображението си, или ядосан удря с юмрук, за да го унищожи. И ако е плакал ‒ вече не може да плаче, ако се е смеял ‒ вече не му е възможно. Във всеки случай се ражда нещо неприятно. Това неприятно е моят театър. Луиджи Пирандело, интервю за Corriere della Sera.

Ерсилия Дрей не издържа на живота си и се опитва, без успех, да се самоубие. Докато разказва причините, тя премълчава слабостите си и крие моралната си нагота. Персонажите на произведението с фрази, които при първо четене изглеждат несвързани, неразбираеми и хаотични, разкриват човешката психология и представят, всяко от тях, собствената си реалност.