В Западното общество политическият вербализъм изразява двойна илюзия, като същевременно я създава. Ставаме свидетели на развитието на илюзията на политическия мъж, който вярва, че управлява държавния механизъм и че винаги взема ефективни политически решения, докато все повече е безсилен пред нарастващата нееластичност на държавните механизми.

Но мощта и ефективността на средствата за действие на държавата, които все по-дълбоко и точно интервенцират в живота на нацията и живота на гражданите, прикриват тази безсилие на политическия мъж. Политикът, дори и да е диктатор, в крайна сметка не упражнява никакъв контрол върху тези средства.

Паралелно, се появява илюзията на гражданина, който, живеейки все още с идеологията на народния суверенитет и демократичните конституции, вярва, че може да контролира политиката, да я ориентира, да участва в политическата функция, докато най-много, което може да направи, е да контролира по същество безсилни политици.

Основавайки се на тази двойна илюзия, той се включва в диалог на безсилни. Има ли отговор на тази трудна ситуация? Ако имаше, то определено щеше да бъде скромен и геройски.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]