"Но не забеляза ли нищо?" "Не, Фармор, нищо." Когато Константина се премести с родителите си в Германия, беше толкова щастлива с новия си живот, че никога не ѝ мина през ума, че един ден всичко ще се промени. Все пак родителите ѝ се развеждат окончателно и е добре за нея да се върне в Гърция, при баба си, Фармор, както Константина я нарича на шведски. Но как всичко се разпадна? Как може да издържи на мърморенето на баба си, която постоянно ѝ разказва истории за Окупацията и Съпротивата? Кой ще я разбере? За щастие на Луминис, по-голямо момче от новото ѝ училище, и чудотворното синьо хапче, което я кара да забрави всичко и да не се интересува от нищо. Но после какво? Още едно хапче и още едно и още едно... и Константина понякога е в облаците, а понякога на ръба, в своята собствена вселена, където лъжите доминират, уловена в мрежи, бореща се с ръце и крака да се освободи и неспособна да го направи. Или може ли? "Очевидно образователен роман, без най-малък намек за дидактичност. С живи разказвателни персонажи, правилните дози хумор и пълна икономия на сили, Зеи създава завършен (заслужаващ четене за всяка възраст) роман." Вангелис Хадживасилиу, "Елефтеротипия"