27 октомври 1940 г.: Петър ще си спомня за този ден, защото умря неговият сверчок. Ще си спомня, защото на следващия ден чува гласа на майка си, която казва: "Ставай... започна война. Не чуваш сирените?"

Когато италианците стигнаха до прага на Гърция, Петър беше на девет години, имаше костенурка за домашен любимец, страстно обичаше американските филми и познаваше войната само чрез книгите. Но сега я преживява всеки ден, заедно със своите родители, дядо си и по-голямата си сестра, Антигона, започвайки една голяма разходка - разходка из Атина по време на окупация, в трудните години на глада, на общите трапези, на страха и на гоненията.

С водещи своите любими герои от българската история и юношеските години пред него, Петър, заедно със сестра си и приятелите си, не се колебае да участва в Съпротивата, винаги с един лозунг - песен: Винаги напред, за един нов живот...

Прочетете "Голямата разходка на Петър" от Алкис Зей за много причини, но дори и само, за да се възхитите на смелостта и изобретателността на Петър, този малък съпротивляващ се, който направи живота труден за италианските и германските завоеватели.