1-во издание: Октомври 2021

Авторите на тома: Йоанис Вартзопулос, Христина Яннулаки, Орестис Гиотакос, Василики Гиотсиди, Василис Димопулос, Петрос Кефалас, Яков Клеопас, Константинос Кокколис, Мария Кунца, Иоанна Кустени, Венецано Мауреиас, Марина Скуртели, Никос Стефанис, Стелиос Стиляндис, Георгиос Джеферакос, Стелиос Фарсалиотис.

В днешната епоха на обезличаване, цифров живот и свиване на социалните връзки, идентичността на психиатрията се характеризира с важна епистемологична течност и крехкост. Тази крехкост не се отнася до онтологичното съществуване на психиатричното разстройство, а всъщност се отнася до опростителските терапевтични отговори срещу био-психо-социалната сложност на страдащото лице, които са доминирани от редукционизма на биомедицинския модел.

Упражняването на психиатричната практика строго чрез документирани знания и терапевтични протоколи отделя, често напълно, клиничния психиатър и клиничния психолог от опита на Другия, от феноменологичната същност на самата терапевтична среща. Изключителното занимание с диагнозата чрез използването на критерии, което характеризира съвременните инфлационни диагностични системи, има за последица липсата на интерес към субективния опит на пациентите чрез разбирането, елемент, който е ценен в терапевтичните и възстановителни усилия, с риск да доведе до психиатрия без душа.

Настоящото ръководство цели да възстанови на преден план психиатричната терапевтична практика, чрез психоаналитичен-психодинамичен подход, опита и разбирането на психопатологията, срещата с страдащото същество във всички негови измерения, в постоянно взаимодействие с контекста на терапия и грижа.

Отвореността на настоящото произведение към съвременен междудисциплинарен диалог позволява по-добра научна рамка и за тези интуитивни взаимодействия, които в психоанализата се адаптират към две основни концепции на трансфера и антиконтрансфера, и се появяват във феноменологията като разбирането действие, с което се цели преносът на едно Аз в обхвата на Другия.

Съвременната, човекцентрирана Социална Психиатрия се нуждае и от субективна клинична теория. Съвременната психоанализа се характеризира с голям теоретичен плурализъм и полифония на теоретични и клинични подходи. Въпреки това, ние трябва да приемем в търсенията си именно духа на една сентенция на Данте, която казва, че "има еднакво удоволствие в познанието и в съмнението за това познание, в оспорването му".