Гръцката Диалогика е входът на душата в Делфийските й Палати чрез разума. Оставаща "в себе си", развива диалектическото изкуство, преценява, отхвърля, избира и, след като е осведомена, свободно решава "да действува по собствените си дела".

Първата книга на гръцката диалогика бе въвеждането, необходимо знание преди отварянето на разума. Втората, независима от първата, е посветена на психичното равновесие. Това е методологията на системата, започваща с двойното неведение: